СВАТБА, РИМ, КЕЦОВЕ И МАКАРОНИ - ПАВЛИН И СОФИ
Рим бели кецове е виждал и преди. И суета, и страдание, и величие, и съдби, които бродят по
стъпките на съдбите, скитали тук преди тях; наслагват се, препъват се едни в други, а вятърът ги
раздухва, намита, преплита ги, превръща ги в ситен прах и ги набива по камънаците. Дори и
веднъж само да си кръстосвал Рим, съградил си го. С дъх, изпуснат в момент на възторг, смях през
сълзи, сянка тъга по лицето, целувки с вкус на каноли. Всичко е виждал Рим и само любовта му е
равна по ранг и достолепие.
Те са Софи и Павлин.
Обичат се.
По непокварен начин, съвсем като детето и пеперудата.
Знам,клише е, но когато се гледат, лицата им греят и светът изчезва.
А ти, който и да си, какъвто и да ти е поводът, си избърсваш обувките и тежките мисли,
защото в такъв чист свят не се нагазва просто
така. Любовта е храм и разпознаеш ли я, притихваш.
Всичко беше тайна от Софи.
Бяхме планирали и подготвили всичко заедно с Павлин.
А в деня на срещата ни
сърцето ми препускаше като лудо.
Моята поява се случи с гръм и трясък!
Три секунди сценична треска, дълбоко поемане на въздух и влетях в хотелската им стая като торнадо.
„Поли!“, възкликна обърканата Софи, „Ти какво правиш тук?? Дошла си да ни снимаш?!?“.
Ааааааааааааа...
Пфффф... Хм. Технически си права, но... Има и друго
Да, Софи, ще снимам.
Туk съм, за да снимам всичко, което ще се случи от тази секунда нататък. Първо ще са белите кецове,
които Павлин ти е купил, за да ти е леко на краката, докато се губиш из римските улици. Като дете
ще се трогнеш от едни нищо и никакви кецове. Ще снимам, докато объркано местиш поглед от
него, към мен, към другите, пак към мен, после пак към Павлин, когато той извади двете кутийки с
венчални пръстени. Когато платиш дан на емоциите и се отпуснеш разплакана в ръцете му. И го
погледнеш с онези твои големи очи. Когато отворим накрая „тайната пратка“ – донесла съм ти
сватбена рокля, Софи, Павлин я избра. Когато някой те обича, ама наистина те обича, когато му
мирише на теб като затвори очи и те усеща постоянно в ръцете си, той и кецове може да избере, и
дреха, която изваяна да пада по тялото ти. Простичките неща. Ех, Софи, омъжваш се, днес! Ние
вече знаем, затова сме тук, а ти ще разбереш след... 3, 2, 1 – а, ето те и теб. Добре дошла сред
нас!
„Здравей, Софи!“, казах само.
Ожениха се в посолството, в малка канцелария с лакирана разтегателна маса и дървени столове.
Не че мястото е от значение при толкова много любов. Церемонията включваше попълване на
документи, биене на печати и много смях. На излизане от сградата тържествено хвърляхме
макарони по младоженците.
И пред Бога, и пред хората, знаете как е. И пред японските туристи...
Та, така за Рим – и нашата история се рее някъде там сред хилядолетни страсти и изкуство.
Дойдох, видях, победих.
Разбирайте, снимах.
Чувствах. Плаках. Смях се.
Снимах.
И още снимах.
Все пак съм от расата на фотографите, а ние сме благословени да
виждаме малко повече
