Здравейте!
Благодаря ви, че сте тук.
Аз съм Поли.

Занимавам се с изкуство, откакто се помня — рисуване, танци, театър...

Всичко започна още в Художествената гимназия, където учих живопис, графика и скулптура.

Имахме и няколко часа по история на фотографията — малка среща с нещо,

което години по-късно щеше да се превърне в моя начин да гледам на света.

В началото беше любопитство. После се превърна в начин да забелязвам.

Един поглед. Жест. Усмивка. 

Светлината, която за секунда пада точно както трябва.

Постепенно разбрах, че не искам просто да правя снимки.

Искам да разказвам истории.

ФОТОГРАФИЯТА

стана моят начин да рисувам с естествената светлина.

Да улавям движение, настроение и онази енергия, която не може да бъде режисирана.

Точно затова обичам да снимам хора.

А най-много обичам моментите, в които забравят, че има камера.

Не търся съвършени пози. Не търся излишен патос. Търся вас такива, каквито сте.

Истински.

В лекото притеснение преди „да“. 

В начина, по който се гледате, когато никой друг не ви интересува.

Всяка двойка е различен свят. Някои са тихи и ефирни.

Други са хаос, смях и неудържима енергия.

Някои обичат да бъдат в центъра на всичко, а други се чувстват най-добре сами.

И точно това е красивото.

Не искам да ви превръщам в герои от чужда история. Искам да запазя вашата.

А КОГАТО  ИМАМ НУЖДА ДА ОСТАВЯ КАМЕРАТА.

Да тръгна нанякъде. Да сменя гледката.

Пътуването винаги ми напомня защо обичам да снимам.

Защото светът е пълен с истории, които се случват само веднъж.

А времето има странното свойство да превръща обикновените моменти в най-ценните.

И откакто имам деца, си дадох още по-ясна представа каква стойност имат спомените

и колко по-ценни стават с времето.

Една снимка от ден, който тогава ни се е струвал просто поредният ден.

Един поглед, който почти сме забравили. Хора, които сме обичали.

Място, на което повече няма да бъдем по същия начин.

След години точно тези неща ще имат значение.

Затова снимам.

Не просто за да остане красиво.

А за да остане истинско.

И ако ми се доверите да бъда част от вашия ден, обещавам да наблюдавам повече, отколкото да режисирам.

Да търся светлината, но и всичко онова, което се случва извън нея.

Малките жестове. Големите емоции. Смеха. Хаоса. Любовта.

Вашата история, такава, каквато е.

Защото най-хубавите спомени рядко изглеждат като спомени, когато се случват.

Те просто са моменти.

А моята работа е да ги запазя_.

За да се върнете към спомените си някой ден и да усетите енергията на този ден.

Искрено. Романтично. Артистично. Весело. Красиво. Нежно. Загадъчно. Драматично…

..............................................

Говорим си за началото,  за грешките и за смисъла!  Подкаст In the Middle с Живко Батакчиев !

https://www.youtube.com/watch?v=Efu3CN_p_mQ&t=5847s